Тщеславието ни приучава да имитираме добродетели, каквито нямаме. Гневливите се правят на кротки, чревоугодниците - на аскети
Св. Йоан Касиан
Преп. Йоан Касиан споделя: " Когато живеех в скитската пустиня (в Египет), един старец беше отишъл да посети един от братята в килията му. Чул, че вътре нещо се приказва и се заслушал, дали братът не чете нещо от Свещеното Писание или не споделя по памет някакви молебствия. Оказало се, че под деяние на измамния дух на тщеславието, монахът си фантазирал, че е в черква и предлага наставление на народа като духовник. Постоял още малко, и чул, че след поучението монахът почнал да се изживява като дякон и казвал: " Оглашени изидите! " Почукал на вратата, братът го приел с нормалната почтителност
и давайки си тип, че се безпокои дали не се е наложило дълго да го задържи на открито, сепнато го попитал: " Отдавна ли си
пристигнал? " Смущението било от угризенията на съвестта за това, че се предал на суетните си мечтания. Старецът ласкаво
дал отговор: " Аз одеве пристигнах, когато ти възгласяше: " Оглашени изидите. "
Кои са белезите на тщеславния човек?
Кои са белезите на тщеславието, по които можем да разберем дали тази лукава страст съществува в нас, или в другите?
1. Изпитване на наслада от ласкателства и желание за похвали.
2. Любов към самовъзвеличаване с думи и каузи, желание за състезание и показност на всички места.
3. Желание да впечатляваме с облекла, осанка, естествени дарования, писания и подвизи и други
4. Склонност към учителстване - за поучаване на другите, а когато не се вслушват - обидчивост.
5. Стремеж и суетно предпочитание за човешка популярност, респект, похвали, оценки, награди, незаслужени покачвания в работата и други
6. Желание и блян всички хора да ни считат положителни,добродетелни и праведни.
7. Заради похвали и популярност — показно благочестие - послушание, примирение, молитвеност, постничество и други
8. Тщеславно превъзнасяне с остроумие, възприемчивост,съобразителност, добра памет, изобретателно четене и пеене, хубост на лицето и тялото, телесна мощ, облекла и други
9. Тщеславно превъзнасяне с научни познания, майсторство в занаята, трофеи и други
10. Смущение, обидчивост, негодувание, яд и даже вражда поради изобличение, укори и обиди. Отвръщане на
оскърблението с огорчение.
11. Мнителност и боязън да не изглеждаме смешни в очите на другите.
Тщеславието е нравствен кусур и лукава пристрастеност с множество проявления, изменчива и тънка, тъй че и най-зоркият поглед
едвам я разпознава и се избавя от нея. Св. Йоан Касиан написа: ''Другите пристрастености са елементарни и еднообразни, а тази е многосъставна и многообразна. Тя от всички страни и по всяко време пресреща Христовия боец — още докато се
бори със пристрастеностите, както и откакто към този момент ги е победил. Тя се пробва да уязви християнина както във връзка с
облеклото, по този начин и с типа и походката, с молитвата, с уединението, четенето, знанията и мълчанието, послушанието,
смирението и благодушието - тя на всички места намира храна за себе си, и като подводен камък може да причини корабокрушение, даже когато не чакат това.
У който дявола не може да породи пустославие от блестящите дрехи, у него се пробва да стори това посредством неугледно и оскъдно
облекло. У който не може да разсъни пустославие от оказвана почит, него атакува да се тщеслави от оскърбление. Когото не
може да принуди да се превъзнася от многознание и красноречие, него подбужда да важничи с мълчание. Който пости на показ, бива обезпокоителен от суетна популярност, а който от пренебрежение към такава популярност скрива своя пост - той бива изкушавай да се превъзнася от това. Някой пък, с цел да не изпадне в пустославие, заобикаля дълго да се моли пред другите, само че като прави това скрито, без никакви свидетели, може да стигне да самопревъзнасяне (с мотива- колко е разсъдлив и скрива молитвения си живот) "
У младите и начинаещите в духовния живот, тщеславието намира храна най-много в приятния глас, красивата осанка,
аскетичния тип, знатния и образован генезис, в различните естествени дарования като: умствени качества,
предвидливост, начетеност и други Гордостта и тщеславието имат своето начало в човекоугодието. Апостолът споделя, че в случай че би угаждал на хората, не би бил раб Христов. Тщеславието е майка на лицемерието. Тщеславния човек води лицемерен живот, като пред хорските очи се представя напълно различен, в сравнение с е в реалност. Всичко, което прави е на показ, Св. Йоан Лествичник написа: " Скверното пустославие ни научава да имитираме добродетели, каквито в реалност не притежаваме. То кара гневливите да се вършат пред хората на кротки, чревоугодниците и сластолюбците принуждава да изглеждат въздържници. "
А преп. Нил Синайски споделя: 'Тщеславието прави болния - здрав, стареца - по-силен от младеж, стига за това да има
много очевидци. Тогава и поста, и бдението, и молитвата, стават леки, както и всяко друго дело, тъй като похвалата на
болшинството възбужда у тщеславните старание. "
Преп. Йоан Касиан споделя: " Когато живеех в скитската пустиня (в Египет), един дъртак беше отишъл да посети един
от братята в килията му. Чул, че вътре нещо се приказва и се заслушал, дали братът не чете нещо от Свещеното Писание
или не споделя по памет някакви молебствия. Оказало се, че под действие на лъжливия дух на тщеславието, монахът си
фантазирал, че е в черква и предлага наставление на народа като духовник. Постоял още малко, и чул, че след поучението
монахът почнал да се изживява като дякон и казвал: " Оглашени изидите! " Почукал на вратата, братът го приел с нормалната уважителност и давайки си тип, че се безпокои дали не се е наложило дълго да го задържи на открито, сепнато го
попитал: " Отдавна ли си пристигнал? " Смущението било от угризенията на съвестта за това, че се предал на суетните си
мечтания. Старецът ласкаво дал отговор: " Аз одеве пристигнах, когато ти възгласяше: " Оглашени изидите. " Тщеславието се примесва към всички наши дейности, трудове и подвизи. И в случай че другите пристрастености, бидейки побеждавани, последователно отпадат, то тщеславието след като бъде победено, се надига с още по-голямо озлобление.
Самите намерения за успеха над него служат за ново превъзнасяне. Най-вече то се примесва към различните добродетели като понижава или напълно погубва техните плодове. Това се отнася пред всичко за поста, молитвата и милостинята. Затова св. Йоан Лествичник написа, че: 'Тщеславието е пропиляване на трудовете, загуба на напъните, грабител на душевното богатство, изчадие на неверието, предтеча на гордостта. "
Свв. Отци назовават тщеславието духовно идолопоклонство. Според св. Йоан Лествичник: " Макар и да се назовава набожен,
тщеславният е в реалност идолопоклонник. Той мисли, че уважава Бога, само че всъщност угажда не на Бога, а на хората... Самото пустославие е погубване на простотата и притворен живот. Само простите по сърце не са особено
предразположени към него... Който няма недъга на тщеславието, стои прекомерно покрай спасението и лесно получава опрощение за другите си грехове, докато обладаният от него се намира надалеч от славата на светиите. "
Адаптиран превод от: Г.И. Шиманский, УЧЕНИЕ СВЯТИХ ОТЦОВ.
Инфо: Фейсбук
Следвайте " Гласове " в Телеграм
